Няма крайпътни камъни.
Няма крайпътни треви.
Откакто неделята свърши.
И Небето се изпепели…
Утрото ражда метафори,
гипсирани като смъртта.
Между поривът на сърцето.
И миражите на плътта…
Декоративни са всички Изгреви
зад своите розови очила,
докато прекосяват ливадите
на мотопеди и колела… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация