Знаеш ли, че в моя хол,
дето зимата слънчаса –
масата е вече стол,
а пък столът стана маса.
Може би, защото тук,
в тази отчуждена къща,
въздухът без теб е друг,
а пък болката могъща.
Впива острите си зъби
някъде дълбоко в мен.
И не спира да ме ръфа
всяка нощ и всеки ден. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация