Омръзнаха ми дневните несгоди.
Тормозят ме и дребните неща.
Размивам се в различните породи,
но грее в мене огън от свещта.
Дотегнаха ми пътищата прашни.
Дотегнаха ми празните слова.
Изцеждам се във вечерите страшни,
но чиста си е моята глава.
Разстройват ме и всякакви закани.
От дъждовете ставам на петна.
В покоите си Господ не ме кани,
но готвя избелелите платна.
Омръзнаха ми воят на сирени.
Повръща ми се вече от войни.
И всичките ми клетки - уморени,
но радват ме добрите новини.
Отивам си на другата планета
и там да си живея без компас.
Обявата си пускам в Интернета.
От днес натам за всичко съм си пас.
© Никола Апостолов Всички права запазени