18.02.2021 г., 23:29 ч.

Откога ли чакаш... 

  Поезия
408 1 6

Откога ли чакаш зъзнеща в снега,

откога душата плаче тихо в мрака?

Само вятър леден, в свойта пелена

те обвива – пак разбунил тишината.

 

И защото мен ме нямаше – проклет,

да, такъв да съм, дорде съм на земята.

Не за завист е … душата на поет,

щом е вечно клета и неосъзната!

 

Ала ти си вън – обръгнала в студа,

аз, нехаещ – все сред световете плувам.

Не, не ме очаквай, моята съдба

е жигосана – и пукнат грош не струва!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??