Nejnostt (Даниела Тодорова)
194 703
4.11.2010 г., 14:52 ч.

Откраднах някак от съдбата 

  Поезия » Философска
611 0 4

Откраднах някак от съдбата...

 

Откраднах някак от съдбата

годините до този ден,

с лъжи напълних си торбата,

през рамо метнах я.  „Къде?” -

 

не ме попита ни приятел,

ни враг отнякъде дочул,

че тръгвам  е-хе-ей... по селата,

с кон хубав, но под скъсан чул.

 

И тръгнах. За другар по пътя

взех връх от всички най-висок.

И верен той със свойте братя

ми беше и през дол дълбок.

 

Планински жител на съдбата,

обикнах чистото небе,

тъй близо слязло до земята,

че в песен да се побере!

                Д. Т.

© Даниела Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??