Открита като длан,
като сърце голяма
и чиста като блян...
Родина. Друга няма.
Понякога горчи
тук хлябът ни насъщен
и болка ни тежи
от делника намръщен.
Измамно ни зове
светът голям и шарен,
но твойте ветрове
орисват ни до края,
през клади и войни,
през векове жестоки
в сърцата да трептиш
добра и светлоока.
© Мима Иванова Всички права запазени