Lingerie (Николай Стойчев)
107 222
20.09.2007 г., 0:54 ч.

Откровение  

  Поезия
503 0 4

Решетъчна врата, а аз пред нея,

със белезници, палка, пистолет,

а слънцето отвън тъй силно грее.

Живея ли във някой минал век?

 

Това е работа за хора,

които нямат чувства и душа.

Това е времето, в което

за мен обръща се света.

 

Сега продал съм се на други,

сега, за шепичка пари.

И хора пазя, не влечуги,

раната, която ме гори.

 

Пред мен минават гладни, боси,

понякога със хляб в ръка

и техните неспиращи въпроси,

студени са, като планинската река.

 

Но идва време, аз си тръгвам,

отивам някъде натам

и там до другото дежурство,

със мислите си да остана сам.

© Николай Стойчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??