Винаги съм си била такава -
несмирима, неуморна, нелогична.
И винаги едно и също става -
все по-трудно ми е да обичам.
Защото все обичам безкрайно -
и все накрая много боли.
Когато обичам, все ще е трайно
и накрая ще има сълзи.
По сърцето ми - белези стари.
И отново изграждам стени.
На любовта пак се опарих,
а не мога да я пусна да си върви.