Защо ли съществото ми грешно,

вечно се терзае,

вечно се съмнява,

всичко на изпитание поставя...

...

Някъде във времето доверието бяга...

Защо не искам да повярвам,

че хората са честни и добри...

Защо не вярвам, че няма никакви лъжи!!!

Защо измъчвам се по тез неща и...

тъжна съм и болна от нега!!!

Защо на изпитания съм  аз подложена

и вечно разтревожена!!!

Нима ще мога аз за другия да го реша!?

Иска ли чест или ще кара на лъжа!?

Животът тъй и тъй е тъжен и горчив

и примка стяга ме и стиска ме в гърди!!!

Сърцето ми преседнало, ту тупа, ту е спряло...

Какво ли ще го спре да не е и полудяло???

Омръзна ми... от туй Защо!?

Но явно съм устроена не знам си от какво,

да сърбам моите и чуждите неволи...

докато стигна горе!!!