amethyst (Калин Пантов)
50 779
11.03.2021 г., 8:02 ч.

Откровение 

  Поезия » Любовна
436 1 4

Погледни ме! Замълчи!

Излишно тук е всяко слово. 

Целуни ме! Не плачи!

Днес се срещаме отново... 

 

Години дълги на раздяла

отредила бе съдбата.

Душата ми икона бе създала

с твоя образ в самотата... 

 

В затвор сърцето се заключи. 

Скръбта един хлапак невръстен

да пише стихове научи -

и всеки бе на тебе кръстен!

 

Но в света от сълзите изкривен, 

смазан от болка, клетият аз, 

от птичата песен бях окрилен, 

защото там открих твоя глас! 

 

И днес щастлив, аз не отричам - 

свалих от мене всяка маска! 

Пак жив съм и така обичам

целувките ти, твойта ласка... 

 

С криле от чувства летя в синевата

и да обърна света съм готов! 

Толкова дълго чаках в тъмнината, 

твойта жарка прегръдка, любов! 

 

1997

 

© Калин Пантов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??