С несигурните стъпки на току-що проходил в своята самостоятелност човек, аз се спънах в прага на Живота и разбих главата си в стената от злоба и безразличие, която стоеше на пътя ми. Тя бе огромна и страшна, и хвърляше заплашителната си сянка върху цялата прогнила постройка на Битието.
След този фал ...
Животът с песачинки чевръсти,
бързо изтича от мойта ръка.
И да стискам треперещи пръсти -
нито една не ще задържа...
Различно обагрен е лекият пясък, ...