ОТКРОВЕНИЕ

Остаряхме със теб разделени,

аз в чужбина, ти вкъщи сами,

от чувства и вини раздвоени

прелиствахме тъжните дни,

в календара с надежда, че утре

отново ще бъдем със теб

един до друг да се будиме сутрин,

а денят да е весел и лек.

Вече всичко остана без смисъл,

освен нашата близост, нали

човекът така е орисан,

до време са имот и пари.

Любовта е онази, която

остава дори след смъртта,

тя е на живота боята,

колор на мъката и радостта.

Побеляхме, но душите са живи,

те дишат със тази любов,

ти още ме правиш щастлива,

аз съм смисъла на твоя живот.