Откровена и искрена пред тебе стоя,
дни и седмици в самота броя.
Мислите ми обичаш да четеш,
но посланията в тях не успяваш да разбереш.
Харесва ти да ме караш да страдам,
карайки от срещите със теб да бягам.
Тласкаш ме с държанието си към други,
без дори да имат някакви заслуги.
Нима не искаш да съм твоя?
Нима не обичаш, когато нощем ти говоря?
Нима вече за теб съм безразлична?
Нима трябва да бъда различна? ...