Все си решеш косата и сплиташ
като руса река мълчалива.
Все нанякъде тръгваш, отлиташ...
а живота до мен си почива.
Тази вечер, почакай! Не бързай!
Остани като птица на рамо,
но в надежди сърцето не връзвай,
за сълзите е късно и рано...
Невъзможна съдба, неживяна...
пролетта с пръстите я изравя.
А под прага на спомена свряна,
тишината любов не забравя... ...