Да намериш себе си в някой друг
и същият да те разбие, защото се мрази.
Да живееш чужд живот и напук
да се смееш, докато всички те газят.
Ето това наричам аз воля,
ето това за мене е сила.
За обич и честност отдавна не моля,
достатъчно вече съм се ранила.
И за финал само мълчание, моля,
без думи нека завесата падне.
Все едно е дали ще е моя
ролята на кралица в моето пладне.
© Христиана Александрова Всички права запазени