Откъснат лист през есента...
И нито капка състрадание
към таз повяхнала гора.
А мимолетното желание
със своя вечен листопад
в ума чертае нови писти.
И няма нищо вечно, брат.
Дори дърветата златисти
потъват в мрака най-подир.
Това, което ни остава -
любов, хармония и мир.
А другото - ненужна плява...
© Йордан Илиев Всички права запазени