Седни до мен. Да пийнем чаша вино.
Но не горчиво. Прелива от горчиви дни.
От отлежалото сипи, то някак пó отива
на нашите години, жаждата да утоли.
Че жадни си останахме във този свят
за топла дума, за прегръдка, за любов.
С чупливо щастие денят ни радва пак…
И пак без прошка е поредният урок.
Седни. Защо да бързаме? Наздраве!
Не сме ли ние като виното и любовта?
Един на друг си подаряваме безкрая
и пак не спираме да вярваме във чудеса! ...