Отлюспени частици от душа,
покълващи в безпочвени надежди...
Преди да знам,
че болката е временна храна,
а тялото пък - бремето-одежда,
пилеех ги. Навред. От суета.
От сблъсъци. На обич и омраза.
Преди да знам,
че няма отървани от смъртта,
изпълнен с недоверие... изпразвах.
Моралът е изсмисленият ред
на правово насочения пръст. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация