Понякога...тъй искам да крещя,
че вятъра дори да стресна!
Облаците да уплаша!
Да ревнат с най-големи сълзи!
Да ме облеят!
И нека всички да си мислят,
че това е бурята!
Че този вик не беше мой...
и тези капки са дъждът, а не сълзите ми!
И нека да гърми, и виковете ми, тоз гръм да крие!
И нека да вали - дъждът... сълзите да прикрива!...
Докато всичко лошо ме напусне! ...