4.09.2012 г., 19:24 ч.

Отново 2002г. 

  Поезия » Друга
763 0 2
Гората е тиха, земята мълчи.
Цветята не смеят да вдигнат очи.
И всяко дърво е замръзнало в страх:
"Дали ще ни стигне, и мене, и тях?
Дали ще дочакаме идния ден?
Дали ще живеем или ще умрем?"
И ето, че чува се трясък и гръм,
дърветата сякаш омаяни в сън,
ослушват се плахо, надигат глави
и всеки в очакване само мълчи.
Долавя се пушек, издига се прах,
гората разбира - умря злия враг! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита Йончева Всички права запазени

Предложения
: ??:??