Anne_Jonson (Анита Йончева)
19 47
4.09.2012 г., 19:24 ч.

Отново 2002г. 

  Поезия » Друга
686 0 2

Гората е тиха, земята мълчи.
Цветята не смеят да вдигнат очи.
И всяко дърво е замръзнало в страх:
"Дали ще ни стигне, и мене, и тях?
Дали ще дочакаме идния ден?
Дали ще живеем или ще умрем?"

И ето, че чува се трясък и гръм,

дърветата сякаш омаяни в сън,

ослушват се плахо, надигат глави

и всеки в очакване само мълчи.

Долавя се пушек, издига се прах,

гората разбира - умря злия враг!
И всички отново разгръщат листа,

и всички възкликват "Вековна гора!"


© Анита Йончева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??