Отново счупи се сърцето ми,
отново пак парченцата събрах
и със сълзите се обля лицето ми,
но болката жестока преживях.
Така пречупена и съкрушена,
не знаех как ли да се утеша
и като птица наранена
загубвах своята душа.
Обичах те, а ти ме нараняваше
и все до дъното достигах,
и болката жестока не преставаше,
незнайно как отново се надигах.