О Т Н О В О
Отново се намирам на житейското кръстовище.
Отново се налага път да си избирам.
Дали да тръгна към неясното си бъдеще,
или да си остана там, където се намирам?!
Отново яростните ветрове безжалостно ме брулят,
от тях дори не мога дъх да си поема.
Отново яркото ми слънце искат да затулят
и пак животът ми да тъне във безвремие.
© Вили Димитрова Всички права запазени