Вятърът разплита червените ми коси,
а дъждът размива тежкия ми грим.
Не се крия от дъжда, само той ме обича.
Ледените капки в самота ме обличат.
Самотата е спасение за душата ми кристална.
След твоите лъжи тя стана на парченца.
Но вятърът ще отвее следите ти дълбоки,
дъждът ще ме погали, ще изтрие спомените твои.
Цяла нощ ще стоя, а луната ще ми свети.
Ще ми разказва истории на други като мен.
Щурците ще ми пеят песни за звездите.
Отново ще живея - щастлива и без теб. ...