ОТНОВО СЪМ УТИХНАЛА И НЯМА
Отново съм утихнала и няма.
Виждам края неизбежен.
И за какво ми е такъв Живот – измама.
Да се залъгваме не ни прилича.
Живеем, ала всъщност сме прозрачни.
Пионки в таз игра.
Ще кажете, че няма време за раздяла.
А само за любов и за награда.
Но приказката е безкрайна и унила.
И черни нотки в очите се четат.
Няма ли сега да свърши и да дойде краят?
А след него всички да заспим.
Да се събудим в другата реалност.
На мечти. На щастие и сбъднати желания.
Да се събуждаме с усмивки и желание.
Да ни е розов и красив света.
Катя Михайлова
© Катя Михайлова Всички права запазени