Съдбата ли живота ни излъгала

все с празни обещания горчи?

Тъгата ми от младостта е в ъгъла,

китарата разстроена мълчи:

О, спомен мой, не страдай, не плачи!

Излез от стаята на тишината!

С надежда дните идни облечи,

за да пребъде вярата пресвята!

И песента любовна, недопята,

отново със сърцето си запей!

И струните настроени в душата

ще следват порива на горд Орфей.

От любовта най-нежната балада

във мрака ще разчувства даже ада.