Дали моят стих ти помогна -
да се изправиш отново на крака.
Или молитвите към Бога,
които отправях през нощта?
Дали с тях успях да върна
в очите ти радостта?
Ела, приятелко, да те прегърна,
победила с усмивка болестта.
Прости ми, че не бях там,
за да те държа за ръка.
Вяра и надежда не можах да ти дам -
прости ми, приятелко с ангелска душа.
Радвам се, че те виждам край мене,
усмихната както преди.
Всичко бих дала за тебе,
всичко и живота си дори.
Посветено на М.
© Катя Бобойчева Всички права запазени