Пак ден след ден в косите си откривам
поканите за нощен бал.
От чашата на бъдното отпивам.
За сбъднато не ми е жал.
Бижутата на времето подреждам
в сребристо-мъдър ореол.
Не ги броя. Към чувствата поглеждам –
гърдите писък е пробол.
Присвивам устни, твърдо стискам зъби.
През мислите сълза трепти.
Забравям я. Животът ще отсъди
сам смисъла на мойте дни.