Скитам се днес по улици прашни,
пълни със много забързани хора,
всички изглеждат ми някак уплашени,
гримирани с тежкия грим на умора.
Взирам се внимателно в лицата им,
поглеждам скришом отдолу под маските,
искам да усетя отблизо съдбата им,
да видя щриха на лицата и краските.
И ето, изведнъж се получава -
една жена стои до мене права,
лицето придобива израз нов,
подсилен с нежни щрихи на любов. ...