Slaveya (Славка)
116 874
19.11.2009 г., 12:12 ч.

Отражение 

  Поезия » Друга
548 0 6

Огледалото гледаше любопитно,

но, безучастно...

тя направи опит да се скрие,

за да не изпита същата болка като нея, (от която се срамуваше)

но то не пожела да се предпази и продължи...

... бе тъжна, но не отчаяна,

само  малко сама...

всъщност имаше нужда от това (да бъде сама), за да размисли...

... красотата си бе раздала

на балоните, летящи в парка,

добротата, в клоните на дърветата,

които я ухажваха, за една милувка,

желанията в алеите, които не забравиха да я следват...

и бе щастлива, но ограбена...

... нейната сутрин (появи се в образа на съвест),

не забрави да ù припомни, че имаше смисъл от нейното раздаване...

покани я да прекарат времето заедно...

и тя се съгласи...

... сподели своите преживявания, но се почувства зле от това, че ù бе

свидно...

 

... огледалото продължаваше да гледа, (макар и глухо, имаше очи),

прецени, че разстоянието не е оправдание за бездушност

и поиска да се отрази в нея, 

за да сподели празнотата си...

... а душата, осъзнала егоизма като нежелание,

позволи му да се влее. 

 

© Славка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??