Отричам се!

19.02.2011 г., 14:13 ч.

Поезия » Друга

655 0 2

Като въздишка ли ти бях?

По-чужда от сега ли съм била?

Какво от туй, че днес крещя

и ми се иска да е само сън.

Лудостта ми с мен си ляга

в една безкрайно тиха стая.

Отново тебе виждам!

Наказание за всички сетива.

Крещя...

ако можех, щях да отрека,

сълзите ми в ръцете ти текат.

Отричам се на прага на смъртта.

Очите ми такива запомни.

В тях клада от любов гори.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.