Безплътни призраци пълзят изпод земята.
Във черната утроба спотаени.
Безмълвни писъци се губят във мъглата,
в безстишието от думи упоени.
И хората превръщат се във сенки.
Размити в лепкавия мрак наоколо.
В катранените пръсти на нощта обвити
вървим, във грешната посока.
Наляво ли да хванем разклонението,
което ни отвежда до пропадане.
Или надясно да се отклоним в безвремието,
за да спасим каквото има. За спасяване. ...