26.07.2013 г., 14:03 ч.
Отронена сълза
Всяка рана след време зараства
заличена след многото дни.
Само болката тихо пораства
и в душата безцветно цъфти.
Да, боли от любов, от раздели,
от потъпкани чувства без жал,
от обида, от приятел уж верен,
дето в гръб ти забива кинжал...
Но една с черни лапи те сграбчва -
свидна рожба загубиш ли някога.
Тази мъка зловеща те смачква,
а сърцето умира посякано.
И потъваш в най-страшната яма,
мъртвожив си (доскоро човек)
"Но защо, как...?" - крещиш. Вече няма
смисъл нищо, за жалост... и лек.
Затова, Боже, моля те, много!
Опази всички малки слънца.
Не почерняй семейства отново.
... паля свещ и отронвам сълза.
© Жанет Велкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Разплака ме...
-
Благодаря, Нина, Динко!
-
много силно!
-
Дано Господ те чуе, Жани!
Разчувства ме... -
Дано, Наде, дано...
Веси!
Благодаря ви! -
Дано всички малки слънца, които угаснаха за толкова кратко време, са отишли на по-хубаво място. Жесток е светът, в който живеем!
-
!!!...
-
Да, Джейни, от там тръгна всичко, много ми е мъчно за нея, ужасно много
Мимка, М.:* благодаря ви! -
Голямо сърце имаш!
Поела си болката на Таничка, и си я превъплатила в стих...
Съпричастна с Таничка, и с теб! -
Амин!!!
-
Благодаря Мони, Минче!
-
Бог да пази всички малки слънца на България, Жани!
Паля свещ и отронвам сълза! -
И аз, паля свещ за всички малки Слънца!
-
Благодаря Роси, Раде!
-
Само болката тихо пораства
и в душата безцветно цъфти...Не може да се каже по–точно!Споделям мислите и настроението ти и тихичко ти ръкопляскам! -
И аз се присъединявам към молитвата ти, Жани...
-
Благодаря за съдържателните и прочувствени коментари!
( Боженски, отварям скобка за теб, макар да знам, че не бива да го правя тук. Понеже усетих в думите ти някакво огорчение. В предният си коментар съзнателно написах думата "светкавично" защото от 10.38 до 10.40 са си точно две минути от където и да го погледнеш. Ето, това ме дразни, ако беше на следващият ден или след часове... да, но не и на всяка цена. Иначе разбира се, че ме радва това, което казваш. Аз също ще дойде днес при теб, но не за да върна, може да кажа нещо, може и да не кажа. А сега се усмихни, нали
) -
Бог да пази децата и беззащитните!
Поклон! -
Подобна рана не зараства.
Болката не расне, тя прораства. Пуска пипала във всяка фибра, всеки нерв-читав или до бяло накален. И пие. Всяка нощ и всеки ден.
За тази болка съществува лек: Да бъдеш пръст. Не жив човек.
Нека духом подкрепим хората, избрали да живеят с болката, заради спомена Преди нея.
Чудесна си, Жанет! -
Споделям твоята молитва!
-
По никакъв начин не може да опазим децата си от всичко лошо на този свят, независимо колко се старае човек! Да го отгледаш от едно парче месо, само някакви си два-три килограма, да му дадеш цялата си любов, да бдиш над него, да плачеш и да се смееш,да го направиш човек... и после някакъв малоумен пияница, качил се на колата си, да ти го отнеме!
Това не го разбирам!
Не знам какво бих правила без моето ангелче и не мога и да си представя мъката на тези хора.
Страхът е здравословен, в умерени количества - не може да затвориш детето си под похлупак.
Искам да кажа, че харесах стиховете ти и аз се присъединявам към твоята свещ. Не ми остава нищо друго освен да се моля и надявам! -
Страх от болести, страх от несгоди, страх от произшествия...
това трябва да преодолеем - този страх!!!
Нещата са такива каквито се случват, по-важно е какво е нашето отношение към тях. Когато се страхуваме, ние предизвикваме съдбата. Всичко е предначертано, но за съжаление не можем да знаем какво лошо ще ни се случи, за да се опазим от него. Живота е болка, живота е радост, живота е "миг от приказка" с хубав или лош край, но винаги с нещо поучително - да бъдем добри, съпричастни, да прощаваме и да обичаме, защото всяка минута, когато сме ядосани, губим 60 секунди щастие. Всеки преживява нещата по свой си начин. Едни с тяло, други с дух, трети с талант и дарование да излеят това, което чувстват и мислят върху белият лист. Жан, ти както винаги си се справила страхотно, но това не значи, че ние другите сме по малко чувствителни и състрадателни. Желая Мир и Здраве на всички и нека Бог закриля най-вече децата ни, защото те са по-крехки и неустойчиви!!! -
Страхувам се от всички болести,
от всичките беди възможни се страхувам...
И не за себе си - за вас,деца,страхувам се!
...........................................
И как да ви опазя от всичко изброено?! -
Жанет, не се чувствам задължен да те посещавам и да казвам хубави думи за твоите стихове, но какво да направя като ми харесва това, което правиш?! Трогна ме твоето съчувствие към пострадалите! За такива случаи трудно се намират думи и оценявам прочетеното. Бог да пази децата ни!
-
Благодаря за съпричасността!
-
Пази ги Боже!
-
Много, много болка!
-
!...
-
Присъединявам се към молитвата ти, Жани!
-
Незнам аз ли попадам все на такива статии или просто в рамките на един месец изгаснаха толкова много светлинки. Така както си бродя насам натам из страничките, и си се хиля, само аз си знам как си плача сама тук пред монитора. Къса ми се сърцето при всеки нов случай. Изпадам в ужас как ще опазя моите деца. Не съм сигурна доколко успях да предам чувството в стих, но наистина ги изживявам тези неща... за Съни, за Тишо, за Елена, за онези шест неразлистени още цветя... и още кой знае колко други
-
Припалвам от твоята, Жани и задържам сълза!!!
-
Съпричастна с Таня, с теб и всички които ги боли!
Не просто докосваш! -
Амин!
А ти, ти си толкова чувствителна! Едва ли има друг някой, който да може като теб да съприживее дълбоко чуждата болка и въпреки това да остане лъчезарен!...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
