4.04.2017 г., 11:22 ч.

Отронено 

  Поезия » Любовна
5.0 / 27
2994 16 41

Защото съм от дъжд... А дъждовете

с Любов и с Океан не се римуват.

Незрими са, отвъд са бреговете.

А себе си не мога да преплувам.

 

Събирам късчета от обич, разпилени,

но как в Живот, без теб, да ги нанижа?

Дъждът вали безспир, по-силен е от мене.

И мога само стихове да пиша.

Видение си – все не те достигам.

Докосна ли те, сякаш в миг изчезваш.

Единствено в съня ми нощем идваш –

да ми напомниш, че без теб съм Бездна.

 

В зелените ти ириси се давя,

до дъно всяка жажда измълчала.

Аз болката ще мога да забравя.

Но белезите как се заличават?

 

Загръщам се от студ със тишината

и само с птиците за теб говоря.

Как искат с тях да полетя, ятата, 

но знам, че много късно е за полет.

 

Ще скътам във душата си мастило,

преди със този свят да се сбогувам.

И в следващите пак ще роня стихове...
Един живот не стига да те изтъгувам...

 

 

––––

 

 

© Светла Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения