24.01.2018 г., 10:02 ч.

Отрова 

  Поезия » Философска
649 2 0
Отрова
Ще трябва да си спомня пак
за змиеносеца у мене...
Оная пъргава торба!
Как пак забравих да я взема?
И ето ме сега - смутен,
пред цялото хапливо войнство!
Усмивката неловка - в плен
на костеливи орехи.Безброй са!
А можех чрез една змия
да погна тази грозна паплач...
Пожалих тяхната съдба! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??