Свада за един боклук,
наречен хапка;
между квартални птици
с крясъци и мелодрами
с хорски битовизми.
Малко перушина
наранена гордост
и един отива си със хляба.
Другите са недоволни,
примирени,
така се оцелява.
За последно патрулират
и безстрастно
и самотно -
те отлитат,
няма чувства,
а инстинкти.
Оставят пусто място
с малко пух и перушина,
наранена гордост
вятърът довява,
но и тя се разпилява,
перушината отлита
и остава пусто място.
© Стоян Всички права запазени