Обичаш ме... отново съм ти мила,
горчи ми във устата... див бадем,
на кестен във обвивката се крия,
страхуваш се, че няма те във мен.
Да, няма те... е повече от ясно,
в душата ми поникнаха бодли,
в обвивката на кестен ми е тясно,
обидите ти... ято от оси.
Осите жилеха, до кокал и болеше,
бодлите кестенови, пазеха душата,
отровата по тялото пълзеше,
във антидот превърна я сълзата.
Обвивката на кестена се пукна,
изникна топчица блестяща, плодовита,
сълзи от радост, от очите слепи рукнаха,
от кестени... отварата е лековита.
© Неземна Всички права запазени