ОТВАРЯНЕ НА ХЛОПНАТИ ДВЕРИ
Все някога ще дойде лято
и в мрачната ми одая,
разпуснали коси от злато –
липите кротко ще валят.
Щом милнат с аромат небето
и то усмихне ли се – ах!
лазурно, нежно и кокетно
в миг ще изтрие всеки страх.
Познавам светлата умора,
когато всичко нацъфти
и с блян изпълни се просторът.
А всички непознати хора –
на хлопнатите им врати
потропам ли – ще ми отворят.
© Валентина Йотова Всички права запазени