Отворѝ се, сърце! Да се влюбим.
Ще боли да съборим фасадите.
Запомнѝ, че когато се губим –
се рушат безпардонно оградите.
Изкрещѝ в тишината натегната,
над звезди и човешки селѐния.
Предложѝ на душата низвергната
за тъгата: любов, въжделения...
Ти свали като в приказка свършена
на мечтаната фея пантофите...
Днес за нея съм дума прекършена,
но се лея ритмичен по строфите. ...