Внезапен порив, импулсивно...
душите като с ураган заля.
Спря времето ни експанзивно.
Часовникът загадъчно замря.
Пренесе ни назад, когато
летяхме с призрачни крила.
Усмихна се на наш’то лято,
пробляснаха очи от младостта.
Изригнаха за миг вулкани,
изтласкани от приливна вълнà.
Забравили стоте си рани,
преглътнахме горчивата сълза. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация