Посвещава се на Черен Джак 12
Сега живееш в безглаголно време,
износените си мечти на гръб нарамил.
Изкачваш пак над бездната по хребет
живота - този наркотик от рани.
Окото на безкрая в теб се взира,
оцъклено и странно пепеляво.
Мъгли пълзят отдолу - вече скриват
наполовина бившето ти тяло.
Но своя път заменяш ли за нещо,
което би ти дало глътка щастие:
да бъдеш млад, за тръпката гореща, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация