Страничен поглед. Миг, отвъд страстта.
И той като колите профучава
край притчата за старото дърво,
което пита: "Колко още ми остава?".
А в клоните му- седнала мъгла
със Господ да вечеря.
Протяга Дяволът ръка
за корена, не ставащ за постеля.
Какво да кажа? Аз съм само Път.
По мен минават всякакви представи
и само в дупките по сивата ми плът
по нещичко, знам, всеки ще остави. ...