Едно момиче с наивна душичка,

протегнало нагоре към звездите ръчичка,

с надежда и оптимизъм в очите

то гледало нагоре към звездите.

Чакало да падне звездата красива, 

че да сбъдне мечтата тъй мила!

Чакало... надявало се с поглед

нагоре да дойде и неговия ред...

Но напразно, звездите на небето

този път не зарадвали детето.

Ръчичката си момичето свалило

и от разочорованието глътка отпило.

Хората се присмяли – „Само мечта

ще си остане това...„

Разгневено момичето рекло – „Само мечта,

... не, не мисля така!!„

Едва сега момичето проумяло

колко много е грешало.

Не трябвало да чака звездите,

а да се бори за мечтите!

Минало година, две, три,

момичето сбъднало свойте мечти.

Погледнало към небето тъмно

и видяло една звезда да пада бавно...

Спомнило си колко нетърпеливо

било преди и казало си то –

„Както бавно падна таз звезда,

така и се сбъдна моята мечта!!”