Една звезда отгоре пада
и цялата Вселена страда.
За нея казват: алармира,
че някой долу си умира.
Че някой свършва пътя земен
и, че от Господа е земен.
И става новичка звездица
със светла слънчева зеница.
Навярно е добре в небето
на Бога ти да си детето.
Да си с душата сред звездите,
да гледаш Господ във очите.
© Никола Апостолов Всички права запазени
написаното! Бъди вдъхновена и обичана!