25.12.2014 г., 16:29 ч.

Падащи звезди 

  Поезия » Пейзажна
732 0 1

Падащи звезди ронят златен прах.

В тая вечер вън е тъй красиво.

Там, в далечината, сякаш аз съзрях

нашата поляна, времето щастливо.

 

Беше тъй отдавна, а сякаш бе вчера.

Стихнаха полека песните, игрите.

Знам, че вече аз не ще намеря

щастието малко от дните честити.

 

Ах, спомени скъпи! Ах, гълъби бели,

отдавна, отдавна за мен отлетели!

В сърцето събудихте стария порив,

навеки в студени решетки затворен.

 

1960г.

© Василена Т Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Честита Коледа, Василена - да си жива и здрава!С творбата си про-
    славяш Рождество Христово - тази толкова красива и съдбовна за цялото човечество нощ и с носталгия по отдавна отминалото време:
    "Ах, спомени скъпи! Ах, гълъби бели,
    отдавна, отдавна, отдавна за мен отлетели!
    В сърцето събудихте стария порив,
    навеки в студени решетки затворен."
    Не се обръщай назад, мила! Важно е да гледаме напред и то с много вяра! Весела Коледа и Нова година!
Предложения
: ??:??