Падащи звезди...
Ти помниш ли нощта на Звездопада
с прозрачната среднощна мараня́?...
В душите ни страстта, тогава млада,
от чудото небесно онемя́...
Ти цяла нощ в небето се заглежда,
а ни валеше онзи звезден дъжд,
от който във душите ни разнежва
се струна прозвучала изведнъж...
И нещо мило исках да ти кажа,
но думи не намирах за това,
а вятърът въртеше се с миража ...