8.08.2008 г., 15:04 ч.

Падналият ангел 

  Поезия
728 0 10
Помъчи се във мрачното да гледаш -
затуй от светлото боляха те очите.
Кожата по устните ти - бледа,
сълзите ти - звездни сталагмити.

А помисли ли за страдащите чувства?
За хората, които ще измамиш?
Какво пък толкоз... ти се впусна
в живот, след който ще е нямо.

Ех, днес си спомняше за чудните латерни,
които песенно даряваха те с вопли.
Те бяха с теб, но с фалш - имагинерно -
душата вече няма да ти стоплят.

И от въздуха опари си крилете,
безпомощно замаха с кости голи.
Ти падна, без да искаш, от небето.
А в този свят ще трябва да се бориш...

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??