Вечерта притвори мъгляви очи
и увисна на залез запален,
по устните ми сочна влага изби,
щом цветна, есента ще ме гали.
Щом се спуснат в очите дъждове
и вятърът засвири есенно.
Оживява унило самотното сърце,
от прекрасната песен унесено.
Птиче ято помахва със силни крила,
в път далечен мечтите понесло,
есента ще наднича в самотни гнезда,
догарящи в нощите - свещи. ...