Вятър гали златните жита,
слънчево усмихва се небето.
Кръг чертаят птичите ята -
песните им славят битието.
Въздухът трепти - кристалночист,
в празнични одежди са цветята.
Ведро кима изумруден лист.
Радва се душата: пак е лято.
Всеки миг е стръкче аромат,
пърха пеперудено сърцето.
И сияе чудна благодат
във усмивката на битието.
© Вилдан Сефер Всички права запазени