5.03.2012 г., 0:27 ч.

Пак е тихо навън 

  Поезия » Друга
769 0 6
Пак е тихо навън. В мрака детски илюзии
преобличат нощта и разплитат косите ù с пръсти.
После влизат в съня. И превръщат в поезия
всички дневни капчуци от разплакани мисли.
Пак е тихо навън. Падат бели отблясъци
и просмукват се в шапките на заспалите лампи.
Мракът зъзне насън. И събужда се с крясъци,
върху сгушени покриви с белоснежни презрамки.
Пак е тихо навън. В мрака зъзне и утрото
и докосва с очи - недоспалите рошави улици.
Буди дневния шум. И порязва го в острото
от начупена нежност върху детските къдрици. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Всички права запазени

Предложения
: ??:??