ПАК НА РАБОТА
Аз пак съм се юрнал по тъмно,
докато в квартала ни спят.
Не чакам дори да се съмне,
тресирам познатия път.
Аз тичам да хвана колата,,
сподирен от кучешки лай...
От горе ме гледа луната,
изтикана в в южния край.
От страх ли треперят звездите?
О, много угасват от тях!
Запратени във дън горите...
Готов е Денят ми за грях!
Аз стигам преди автобуса
и вземам колата от там.
По пътя си тя ще ме друса,
докато не слезна от там.
Така, че и днеска Денят ми
от тука се срещна със мен.
Аз тръгвам с надежди големи,
щастлив съм новия Ден!
27.08.2007г.-13.12.2010г.София
© Христо Славов Всички права запазени